11 Юни 2014
“Единствената компания с български мажоритарни собственици в топ 10 "Софарма" през миналата година също продължава доброто си представяне и бележи ръст в продажбите на своите лекарства в стойност.”
Източник: IMSHealth
ТОП-10 - № 6 - Огнян Донев - председател на съвета на директорите на "Софарма"
Ние сме удовлетворени от резултатите, които постигнахме миналата година на българския пазар. Запазихме позициите си и ги защитихме. Ние сме една от двете генерични фармацевтични компании в топ 10 на българския пазар, като ще си позволя да коментирам поотделно двата основни сегмента на лекарствения пазар: продукти със и без лекарско предписание поради различните характеристики на начина на покупка на тези продукти от потребителите.
В сегмента продукти без лекарско предписание "Софарма" продължава да бъде водеща компания с ръст от 10.6% по данни на IMS. За пореден път аналгин е най-продаваното по брой опаковки лекарствено средство на българския пазар.
В сегмента на продукти с лекарско предписание ценовата ерозия за всички генерични компании настъпва в неконтролируем обем вече в продължение на почти половин година. Така доста генерични производители са принудени да извадят продуктите си от пазара, защото често се оказва, че трябва да ги продават под себестойност. "Софарма" засега се въздържа от подобни крайни мерки, защото имаме съзнание на национално отговорен местен производител. Разбира се, нашата отговорност освен към държавата е и към нашите служители и техните семейства, акционери и всички заинтересувани лица и внимателно текущо анализираме ситуацията, защото не можем да си позволим да намаляваме цените на медикаментите до безкрайност. Засиленото рефериране, свързано с частично реимбурсиране, в най-масовите групи води до изкривяване, защото влияе върху цените в частта, заплащана от НЗОК за най-масовите медикаменти в ниска ценова категория, а частта, която се доплаща от пациентите, остава непроменена. През тази година пуснахме осем нови продукта (шест нови молекули и две нови лекарствени форми) с общо 14 концентрации, оставаме традиционно силни като присъствие в групите медикаменти за сърдечно – съдовата система например, но като масов генеричен производител се стремим да присъстваме в повечето лекарствени групи и да го правим на приемлива за обществото и пациентите цена. Нека си припомним, че средната цена на опаковка, произведена в България, варира около 3 лева. Това е важният за нас показател – да присъстваме в повечето групи масови медикаменти за хронични заболявания, в които генеричните медикаменти (в т.ч. и нашите) предлагат златен стандарт на лечение на разумната за държавата цена.
Фармацията, както е добре известно и естествено, е най-регулираният бранш от индустрията. В това отношение институционалната среда, или по-точно промените в нея, е важно да не нарушават стабилността, за да има все пак предвидимост в планирането на бизнес цикъла, на инвестициите и на реализацията на пазара. Разбира се, и на нас като на всички останали компании в сектора ни се отразиха промените около структурирането на НСЦР именно институционално, защото структурирането на подобен орган, фактическото стартиране на работата, създаване на екипа му, обезпечаване на кадровия потенциал и т.н. води до естествен сериозен период на "замръзване" на процедурите – старата структура не работи по закон, новата още не е стартирала. Получи се забавяне на одобряването на редица цени, главно на генерични продукти. Законът за НСЦР беше гласуван през април, а структурата реално, да подчертаем – не по вина на хората в нея, сработи към края на август по чисто организационни и технологични причини. За щастие НСЦР успя да навакса по някакъв начин, но сега пак има идеи за преструктуриране. В ИАЛ нещата стоят горе-долу по същия начин – промяната или очакването за промяна също води до "дискомфорт" за бизнеса – редица документи в разрешителния режим например могат да се подписват само и единствено от директора на институцията, естествено е такива процедури да се забавят, ако няма кой да подписва по една или друга причина. За да обобщим – индустрията в никакъв случай не се меси на държавата в управлението на една или друга институция, от която институционално зависи функционирането на нашия бизнес, но когато държавата прави реструктуриране, кадрови промени, реорганизации в тези институции, приоритет номер едно трябва да бъде да се осигури непрекъсваемост на процеса за бизнеса и плавен преход. Не е редно самата държава вследствие подобни реорганизации да не спазва заложените по закон срокове за различни разрешения – в крайна сметка страдат и пациентите, и НЗОК, защото много значително по-евтини препарати навлизат с голямо закъснение на пазара. Както вече коментирах, средната цена на опаковка, произведена в България е около 3 лева – натискът върху цените достигна критично ниска точка и ако в частта за НЗОК има някакъв процент намаление вследствие отстъпки, пациентите ни продължават да доплащат най-много в ЕС. При наличието на мощни генерични производители на българския пазар липсата на рационална лекарствена прогенерична политика води до това. Безспорно паралелната търговия сочи, че цените в България са благоприятни за подобен вид бизнес начинание. В същото време опитът за регулация на това явление, на който станахме свидетел, надали ще го ограничи. Нужна е целенасочена прогенерична политика, възможност за истинско договаряне не на частични отстъпки от НЗОК за частично платените (а това са най-евтините медикаменти), като се поемат взаимни ангажименти на обем срещу приемлива цена. По подобен начин е решен въпросът в Германия, във Франция и т.н., има стимули за лекарите и задължeния да изписват генерични медикаменти. При нас липсва балансът – ако обърнете внимание на разходите на НЗОК за лекарства, ще видите, че ръстът винаги идва от скъпи медикаменти. На думи чуваме много да се говори за генеричните медикаменти като спасение за системата, на дело нищо реално не се случва. Пропагандираните в началото на годината мерки за лекарствения пазар имат добро звучене като обща постановка – не бихме могли обаче да ги коментираме като истински краен резултат, защото предстои да видим какво стои зад тях като конкретика – поне на първо четене това не става ясно. И тук може би трябва да се направи връзка с предложението за нова тарифа на таксите, плащани в ИАЛ от индустрията. От една страна, имаме тотален натиск върху цените, от друга, все още неясно как, намерение за завишаване на таксите, някои в пъти. Нека да е ясно, че завишаването на тези такси няма да доведе до инвестиции в ИАЛ, по-добро качествено и бързо обслужване на индустрията и т.н., което ние бихме прегърнали. Напротив – компаниите ще имат в пъти по-високи разходи за нещо, което няма да подобри бизнес средата или да ускори достъпа на медикаментите до пациентите. Като резултат, особено генеричните медикаменти и особено произвежданите в България, ще трябва, образно казано, да "икономисат"средства от други важни за развитието на бизнеса пера, за да посрещнат тези завишени институционално-регулаторни разходи. Ще има, разбира се, положителен ефект за Министерството на финансите, но тук е мястото да се отговори защо всъщност не се получава разумният баланс – цените са стигнали критичен праг, в същото време има намерение да се увеличават разходите, и то непроизводствените. Тази постановка е в разрез с декларираните от правителството намерения за облекчаване тежестта към бизнеса. Нека да отбележим и това, че на база таксите и качеството на обслужване агенциите по лекарствата в ЕС също формират някакъв вид конкурентен пазар – ние искаме българските продукти да се регистрират по общностните процедури на съюза именно в България, а не в друга страна членка (както вече нашата компания направи успешно с два продукта в Холандия и Латвия), а и чуждите компании да започнат подобни регистрации в България. Тук разбирането ни с ИАЛ е еднозначно, но намерението за повишаване на таксите единствено като фискален инструмент не работи в тази посока.
Интервю с Огнян Донев за в-к Капитал, 09.06.2014
