Международен симпозиум “Stepping Into a Digitalised Future” събира практиците и заинтересованите страни в цяла Европа за текущия напредък в електронното здравеопазване. Предмет на обсъждане ще бъдат бариерите и предизвикателствата пред дигитализацията на здравните системи, кои са следващите постижими цели и как да се трансформират здравните услуги в цифрови. Симпозиумът ще се проведе в Брюксел, на 28 февруари, като основни говорители ще са Arunas Vinciunas, Head of Cabinet of Commissioner Vytenis Andriukaitis Commissioner Health and Food Safety, Paul Quinn, Researcher, Law Science Technology and Society (LSTS), Vrije Universiteit Brussel, Pascal Coorevits, Professor, Faculty of Medicine and Health Sciences Department of Public Health - Unit of Medical Informatics and Statistics, University of Ghent, Michele Calabro, Policy and Communications Manager, European Health Management Association.
Според проучване на СЗО от 2016г., 70% от държавите-членки на ЕС имат национална политика или стратегия за електронно здравеопазване, а 84% - за универсално здравеопазване. Изследването определи финансирането като най-важната пречка за пълното прилагане на програмите за електронно здравеопазване. През последните години тя се превърна в основен актив за подобряване на събирането, управлението и използването на здравната информация.
Европейската комисия предприе стъпки към дигитализиране на здравната система. През февруари 2017г. ЕК създаде вътрешна работна група, състояща се от специалисти в областта на здравеопазването и технологиите, чиято задача е да разглеждат политическите действия на ЕС, за да се гарантира успешното трансформиране на цифровото здравеопазване. Като част от стратегията на Комисията за Единен цифров пазар (DSM) бяха определени три приоритета за действията на ЕС: осигуряване на сигурен достъп на гражданите до здравни данни и използване на данните за тях в различни държави, подпомагане на трансграничната информационна инфраструктура усъвършенстване на изследванията и създаване на персонализирана медицина и улесняване на обратната връзка и взаимодействието между пациентите и доставчиците на здравни услуги, подпомагащи овластяването на гражданите.
Предложената цифрова трансформация на европейската система за здравеопазване обаче все още е изправена пред редица пречки. Практикуващите остават скептични към ролята на цифровата технология, много от тях са загрижени за начина на използване на цифровите инструменти и са срещнали трудности при измерването на резултатите. Информационните потоци нарастват експоненциално, но все още съществуват проблеми със събирането, съхраняването и разпространението на данни, както и очевидни етични въпроси, засягащи неприкосновеността на личните данни, произтичащи от разпространението на технологиите за електронно здравеопазване.