13 Февруари 2013
Огнян Донев, член на Националния съвет на Българската мрежа на Глобалния договор към ООН и председател на КРИБ
Г-н Донев, какво е това корпоративна социална отговорност? Как и защо се прави и има ли почва у нас?
За да не се отклоня в теоретични лекции за дефинициите на КСО ще кажа само, че ние се стремим да действаме в съответствие с тезата, че КСО са нещата които компаниите правят за обществото, когато никой не гледа. Този начин на мислене ни предпазва от изкривяването, че КСО е маркетингова дейност или епизодична проява на филантропия. Една организация би могла да се ангажира с подобни дейности или по убеждения, или заради изгодата от характера на тези дейности, или заради здравословна комбинация от двете. У нас може да се види цялата гама от, бих ги нарекъл, степени на осъзнаване и израстване по отношение на КСО. Считам обаче, че особено по-младото поколение, поради ефекта от глобализацията, по-ясно осъзнава отпечатъка, който всички оставяме върху обществото и природата.
Може ли всяка компания да бъде социално отговорна?
Разбира се, че може.
В западните икономики са все по-популярни мениджърски практики като гъвкаво работно време, работа от вкъщи, стимулиране на служителите да използват алтернативен транспорт до работното място. В този смисъл, доколко е напреднала България в тази посока?
Моите наблюдения са, че има развитие, но то е минимално, тъй като за да се случи това, трябва да има изградено доверие в отношенията работодател - работник, което предполага една по-сигурна работна и социална среда, която в България все още не е налице. В много български компании все още не е разпространено виждането, че трябва да бъдат ориентирани към резултатите, а не към педантичното спазване на правила, чието измерване не е пряко свързано с постигането на целите в организациите.
Има ли значение как се отчита дейността по КСО? Какви са практиките в тази посока у нас и по света?
Аз виждам бъдещето на това отчитане и на организации като мрежата на Глобалния договор в едно средство за координация между вече милионите компании по света, които използват част от средствата и времето си за дългосрочни инвестиции в социално отговорно поведение. Отчитането е по-скоро начин да се фиксира вниманието на аудиторията в разнообразието от начини, които могат да допринесат за благоденствието на общността, в която живеят и обществото изобщо.
Изискват ли КСО практиките инвестиране на допълнителни средства или опират по-скоро до креативността на мениджърите и служителите?
Относно инвестирането на средства от предприятията това е въпрос на избор, но при всички положения, за да се постигне смислен резултат, трябва да се инвестира някакъв ресурс. Сериозно ангажираните в КСО компании се опитват да поделят тези инвестиции със служителите, местните общности и т.н. като по този начин въвличат повече хора и разпространяват това желание за грижа сред по-голям кръг от хора. В крайна сметка, дали инвестицията ще е под формата на време и труд или пари е при всички положения ресурс, който е отделен и насочен в тези дейности.
Маркетинг ли е корпоративната социална отговорност - къде е и къде би трябвало да бъде границата?
Категорично не е маркетинг или поне не би трябвало да бъде. Тя е съзнателност за ефекта от нашите действия във всяка една сфера на нашата дейност.
Като председател на КРИБ можете ли да кажете каква е нагласата на българските работодатели към този нов КСО облик?
Нагласата е положителна, но като че ли ни е трудно все още да сме конкретни в ежедневието си по отношение на КСО дейностите. Много от колегите не виждат ясно пряката връзка между КСО и устойчивото развитие на компаниите. Като във всички други държави текучеството и промяната на ръководството често играе важна роля и в КСО политиката на организациите. Ние се опитваме да бъдем по-активни и да съдействаме доколкото можем в посока на по-трайни и постоянни усилия на нашите членове в сферата на КСО.
Какви са характеристиките на един корпоративно отговорен лидер?
Основно бихте виждали човек, който винаги разглежда своите решения в един контекст на устойчивост и дългосрочно развитие. Това е определящо. Всяко действие, което извършваме днес, ще има последствия в дългосрочен план и често те биха могли да бъдат негативни, ако при вземане на решения и определяне на стратегиите сме се интересували само от краткосрочния интерес, особено личния.
Може ли и една държавна администрация да бъде социално отговорна?
Държавната администрация трябва да служи като пример, тъй като именно държавата е най-дългосрочният и определящ фактор за едно общество. Ценностите, които държавата проектира ежедневно, неизменно влияят върху целия бизнес и обществен климат.
В малко по-тесен аспект, могат ли компаниите чрез дейността си да спомагат за опазването на околната среда? Дали тази идея все още е утопична и скъпо ли е подобно начинание?
Компаниите могат и го правят до голяма степен, най-малкото съобразявайки се с действащото в момента законодателство в тази сфера. Бих казал, че макар и голем,и първоначалните инвестиции в тази посока винаги са оправдани в дългосрочен план, тъй като позволяват на компаниите да станат по-независими и при намаляващите ресурси това в крайна сметка ги прави по-конкурентоспособни.
Какъв е смисълът на наградите за социално отговорни структури?
Бих се повторил, ако кажа, че основно смисълът им е да популяризират този тип дейности. Съществува разбира се и чисто човешкият фактор на признание за хората, които полагат усилия да направят КСО реалност.
Според Вас има ли България какво да покаже на останалите участници от въпросните 29 страни, които участват?
България може да покаже, че с времето българските компании все повече осъзнават ролята си на “граждани” на страната си, на Европа и на света и въпреки кризата и тежкото положение, в което голяма част от българския бизнес се намира, действат в тази посока.
Какви прогнози за развитието на социално-отговорния бизнес облик у нас можете да очертаете в средносрочен план?
Реалистично е да очакваме бавно да се увеличава броят на ангажираните в КСО проекти. Бих се радвал на една по-ясна представа и разграничение между маркетинг и филантропия и КСО и един по-открит диалог между компаниите и обществото по тези теми.
източник: econ.bg
